За бъдещето
Винаги съм си мислил, че бъдещето може да е нещо като в “Стар Трек” - една обединена земя, без конфликти, без граници, без болести и беднотия. Без религиозни конфликти, без злоба и материализъм, и всичко това споменато ми се вижда такава голяма отживелица която умира и всичко ще бъде наред.
За жалост май това няма да стане някога скоро, особено гледайки как още една държава се създава пред очите ми. Говоря за Косово и наскоро признатата от нас, негова независимост. Много ми е чудно защо вместо хората да се делиме по различни признаци, не вземеме да се съюзяваме. Все пак на ниво ДНК сме различни можеби дори под 2%. На кого му са нужни граници? Защо хората толкова се палят от коя страна на въображаема линия ще са? Защо хората убиват хора, с различно мислене относно първоначалото? Защо никои не желае да сподели това което може да допринесе или това което притежава с другия? Все пак несме ли всички тук замалко. Защо трябва да го прекараме това в мъки и злоба.
Неможе ли всички да си живееме мирно и тихичко и да си помагаме взаимно като хора.
април 2nd, 2008 at 20:25:35
И аз мисля така и искам само това. А защо ли не се случва и не ми се вярва да доживеем такъв ден. За същото пее и Джон Ленън в “Imagine”. Но така и един нормален, добър свят си остава единствено въображем и пожелателен. Оказва се, че съществен напредък в хората и тяхното мислене през вековете няма. И причината е във всеки един от нас и предаваните от поколение на поколение стереотипи за “другите”, за “различните” и т.н. И аз искам да си живея тихо и мирно. Не желая да преча на никого и не искам на мен да ми пречат. И успявам до колкото мога. Но аз не съм предубедена към другите, защото така съм възпитавана. И ми се иска и останалите да не бъдат…. Радвам се да срещна такива мисли публикувани тук, Георги. Дано повече хора мислят така!