Сън, но кой ли знае
Беше топъл и слънчев летен ден. Нямаше и една сенчица из целият двор на блока ми. Аз седях от страни, близо до стълбищата за към магазинчето и бях седнал на някакво паянтово дървено столче. Срещу мен по баира на двора бяха наредени амфитеатрално, много от същите столчета, на които имаше хора които не познавах и бяха забулени в мъгла и бяха без лица. Наляво, надолу по стълбите към магазинчето видях пак продавача да си пуши цигарата отвън и да обсъжда с някой събирането защо е и че щяло да има финал на формула 1 и (или) мач. Множеството хора без лица, бяха насочени да гледат точно срещу там където живея - надолу по баира на двора. Там видях приятелката ми как отваряше прозореца и правеше нещо но изчезна след секунда. Вгледах се по съредоточено в хората и разпознах на първият ред баща ми и един негов приятел (и двамата не са сред живите от определено време). Те се караха за нещо. Отидох при тях и им обясних че всичко е ясно предварително и че е нагласено. Те се съгласиха и седнах между тях да гледам и аз.
Изведнъж всичко стана черно.
Опитах се да дишам - не ставаше.
Опитах се да се помръдна - също нестана.
Опитах се да викам - звук не излизаше.
Ставаше ми по студено и по студено.
Паникиосах се и се опитах да избягам…
Чувствах се тотално извън моето тяло. Все едно бях умрял. Всичко беше черно и все едно бях в една черупка която ограничава движението ми.
След малко всичко изведнъж почна да се оправя. Леко полека всичко започна да фейдва към нормално - Проблясваше светлина, почнах да чувам звуци, спрях да се задушавам и почнах да си чувствам как бие сърцето ми. Малко помалко започнах да чувствам че имам контрол над тялото си отново и се събудих.
Какво ли беше всичко това? Сън, но кой ли знае? Дали не ми беше паднало кръвното налягане до критично ниво? Можеби? Дали не получих инфаркт? Едва ли! Или това е сигнал или предопреждение за нещо?
“Remember Thou Art Mortal”
Leave a Reply