Сайт и Блог на Георги Боцев » Site and Blog of Georgi Botzev

Леле че съм известен с моят блог… Малеееее. Просто ужас.
От толкова “доброжелателност” около мене почва да ми се повдига направо. Какво да кажа просто - каквото и да кажа все ще взема да обидя някой който неискам да обиждам.
Абе защо ме занимават с глупости!?
Писал съм бил блог - всеки полуграмотен компютърен юзер го може егати. Дали завиждат че те немогат и си нямат? Или че не обръщам внимание и за техни блогове ако имат?
Смеел се някой на блога ми - о да понеже ми пука особено много кой какво мисли.
Лелей как мразя въпроса - кога съм щял с нещо ново “да ни зарадваш” - егати! блога затова си има RSS feed. То това обаче е “само за хакери”.
Трудно е.
Не е лесно.
Както казва един колега който много уважавам - “Компютърната грамотност в България е под всякаква критика”, но карай.
Пак добре че не пиша блог за стандартните глупости като музикални изпълнители, разни риалити програми или коли и други такива. Ох боже колко ми е дотегнало от тези глупави теми. Мдааа този месец от началото му май ми се събира около един час разговор за нещо смислено - останалото време - губене на време и обсъждане на глупости които ама въобще не ме интересуват. То това обяснява липсата и на постове тук. За какво да пиша като нищо интересно не ми се е случило? Може да изказвам само радикални мнения относно това как да се ограничи ограниченоста.
Това ме подсеща за най-интересното от тези дни - National Geographic имаха тези дни 24 часов маратон на военна тематика. Показаха Нюрнбергският процес и присъдите от него. Стори ми се доста нелогично да има смъртни присъди. Особено като се знае че главните виновници сами са си отнели живота малко преди това. Тази мярка макар да е сурова е все едно човек да гаси огъня с бензин. Според мен по практично би било да им се беше наложило тежък тъмничен режим и живота им да се пази на всяка цена. Глупаво е да се отърват толкова леко без да преживеят и те достатъчно мъки както всички по време на втората голяма война.
Спомням си един епизод от сериал. Май беше “До краен предел”.
Там бяха изобретили специално устройство с което караха виновният да преживее в мозъка си, за време от порядъка на 20мин, целият си живот в затвора, със всякаквите възможности в него. Според мен може би това е най хуманният начин за присъда за каквото и да е било тежко престъпление. Проблема е че трябва да се разработи и засега както всички устройства за които съжалявам - все още не е произведено. Дано да е възможно. Е разбира се с лимитираната представа на повечето хора, нямаше да има и коли де, ама има надежда че ще се намери човек който да измисли нещо по въпроса.
Ето защо обичам да блогвам. От къде тръгнах та къде стигнах. Колко хубаво е човек да мисли по различни от популярните теми.