Сайт и Блог на Георги Боцев » Site and Blog of Georgi Botzev

Доста време си мисля за паметта. Не за тази на компютъра ами за човешката. Много чудно нещо е тя. При всеки е различно организирана, всеки помни различни неща. Това за мен е доста объркващо. Типичен пример е това като ме срещне някой по улицата. Абе как ме запомнят тези всички хора ебаси? Имам предвид - среща ме някой и ми казва - “ооо Боцев ! Здрасти !” Много странно че в повечето случаи не го познавам кой е ( то затова не се обръщам към хората по име ). Та доста странно е това. Каква положителна информация, която да е достойна за запомняне носи едно име, което дори не е уникално?
Друг пример. Преди известно време ме срещна един човек - ама въобще си нямах идея кой е, сега се сетих де, ама тогава нито име се сещах, нито от къде се знаем. Добре че ми припомни той че сме учили сума години заедно. Е хубаво сега се сетих ( може би около 9-10 месеца след нашата среща, ако не и повече) - “Годжи” - съжалявам не мога да помня всичко. Пък и защо да помня егати? След като шанса да срещна съответният човек е минимален? Защо да си давам труд? Колко е неефективно това да помниш такива детайли. Разбирам да е някой важен за съответният индивид човек… ама всеки един произволен, който срещнеш? Каква загуба на ресурси само. Да знам - веднъж като си видял или чул нещо - никога не можеш да го забравиш. То се записва в съзнанието и мозъка на човека, но не можеш да го възпроизведе.
“Всеки човек има фотографска памет - просто някой нямат лента”
Според мен имената са вече отживелица. Трябва да ни бъде раздаван специфичен номер ( подобен на ЕГН ) който да води към отворена база данни или баркод със закодирана информация в него, но който да служи за опознаване и да носи някаква информация относно насрещният индивид - примерно 2d баркод, в който да е закодирано дата и място на рождение, родители, раса, пол, и специфична ДНК информация. Разбира се тогава ще трябва да бъдем снабдени и с четящо и идентифициращо устройство. Също така такова устройство би било хубаво да запазва кординатите и датите на мястото където си срещал даденият баркод.
Ето пример за такъв баркод който като бъде разчетен води директно към Моята Автобиография

Така поне ще отпадне досадната задача да запомниш името и данните на произволен номер хора, който си срещнал някъде.

Ех дойде ми вдъхновението да пиша относно една моя любима игра.
Тя се играе много лесно. Нужно е просто да тръгнеш за Пловдив и(или) да наблюдаваш хората около теб. На тази игра може да се залага - кой каквото иска - ако сте голяма компания - по интересно ще стане.
Обикновенно познавам 100% кой е до там. Просто трябва да се знаят основни правила. Ако става въпрос за пътуване до Пазарджик с рейс - то може да се забележат само жени или по скоро млади момичета от тип К. Те винаги искат да слязат на “Мак Доналдс” на магистралата, където ги чака някой с кола да ги прибере. Друго и по интересно е с влак. С БДЖ пътуват омъжените жени, жените с деца, бабички и роми. Трудно е да се познае омъжената жена от Пазарджик, но тя обикновенно пътува с голям сак - това е поне на 70% от случаите в първа класа задължително. Много по лесно се познава омъжената жена с дете, която пътува за там - обикновенно детето и е с наднормено тегло и яде Мак Доналдс и пътуват в първа класа. Бабичките пътуващи до Пазарджик с БДЖ са особено гадни - могат да пътуват и в двете класи, но ако ще да е 40 градуса те пак ще искат да затвориш прозореца, нищо че те са минали покрай него поне два пъти - те ще минат и трети път, но за да ти кажат да го затвориш. Как се познават ромите пътуващи до там е почти ясно мисля, но има и специален детайл, по който се разбира отдалече че са за там - пускат си на GSM-ите да звучат рингтони силно - обикновенно чалга.
Как се познава човек който е от Пазарджик
Виж това е по сложно….
Ако е от там и е мъж то 100% има раздрънкана кола паркирана напряко през тротоара, и като тръгне за работа псува тея които са му я издрали или оцапали с нещо за наказание. Ако е жена то може да се разбере по външният и вид - обикновенно тук идват за да си хванат богати съпрузи и горките се кипрят като последната К. Но не само това ги отделя и отличава. На светофарите е нормално за тях да седят на зелено и да притичват на червено като видят че няма коли. Също така трамвай и рейс за тях няма - има тролей! Всичко е тролей!
Сега вече може да играете на воля “Познай кой е (от)до Пазарджик”.
Ей патента е мой!

Леле колко е яко това мини лаптопче.
Пък и как може да се нагласи по вкус на потребителя само - логично нали е с линукс.
Чувам писъка на неграмотните - “аууу конзолааа!” - да де ама всичко е прикрито толкова добре че дори някой хора се заблуждават че е под уиндоус.
Та какво му причиних на това мъниче в миговете ни заедно……
Първо да кажа че съм се ръководил изцяло от гидове написани из нета и не се сещам точно откъде ги взех, но ще дам принципно насочващи линкове.
Първото нещо беше инсталиране на кирилица. Поста в блога на oggin.net много хубаво е описал цялата процедура. Даже там има файловете за теглене. Проблема е че в БДС подредбата има проблем с буквата “Ц”. Има малко ц но не и главно Ц. Е в последствие - доста късно но все пак - го поправих.Ето моят вариант за БДС кирилиза за ЕЕЕ ПЦ.
Сложих също така и Beryl (за да тръгне всичко това трябва да се инсталира малък пакет който позволява да се пусне лаптопчето в пълен десктоп режим - който е просто КДЕ) чрез този гид за инсталиране на берил на еее пц.
Вярно на 512мб рам - не върви никак добре - ама за да се хвали човек пред хората - става.
Поради съвкупност от обстоятелства си смених GSM-а с такъв който има блутут. Веднага проучих всички възможности за да го използвам на 100% и го вързах чрез един обикновен блутут донгъл за 10лв - точно както го пише в този гид за свързване към интернет чрез блутут и мобилен телефон
Да подчертая че опитах с графичният пакет който го има там - но не сработи. Ръчно обаче както е дадено в първият пост - всичко работи на 6.
Последното засега което направих е да преаранжирам менюто в простият режим на работа. Аз го направих по трудният начин - редактиране ръчно на simpleui.rc - и направих всичко да ми е на кирилица - ето как изглежда, но има и по лесен начин за редактиране на менюто на EEE PC, но не съм го пробвал лично и немога да гарантирам за него.

Защо само един или двама трябва да знаят дадена информация?
Защо никой не я предава по някакъв начин на друг който не я знае?
Много просто! Ползва се интерналният паметен капацитет на биоголичната единица! Понеже трябва да ни е гадно на всички и понеже има хора които си нямат работа освен да помнят ненужна освен в специални случаи информация. Цялата еволюция на земята и всичките нововъведения са подчинени засега само на този недостатък. Защо човек трябва да пита постоянно за определена информация, ако неиска да изобретява колелото наново? Колко е по лесно да се записва на листче! Ще ми се всички да знаеха за това революционно и епохално откритие - хартията. Пък дано някой ден се сетят че компютрите са създадени като заместител на хартията. Вярно това ме прави доста зависим - но за това имам резервни копия. Вярно така не е удобно, но не е и естествено човек да си пълни мозъка с глупости. Примери:
Какво ми е ИП адресчето - една команда в конзола и го знам вече кое е.
Къде беше еди какво си - отваряне на един файл и се вижда къде е нещото.
Същата функционалност като отговори на тези въпроси може да се постигне даже с хартия!!!!!
Иначе е толкова глупаво - ами чакай да се сетя - а да моето ип е ***.***.***.*** ………………………
Или примерно голямото ровене за нещото което се търси, вместо да се погледне в индекса където е записано къде е.
Може би хартията е голяма заплаха за хората които работят с нея? Може би чрез хартията и записването, тези хора стават заменими а това не е изгодно? Е сигурно е така, защото до ден днешен гледам на хартиите само драсканици а по файловете - стари информаций и глупости.
Моля ви се хора! Дръжте си документацията в ред! Редовно обновявайте файловете с важна информация, когато е настъпила промяна, а като трябва нещо да се обърне внимание спешно - го пишете на лист хартия и го залепвайте на видно място.

Леле че съм известен с моят блог… Малеееее. Просто ужас.
От толкова “доброжелателност” около мене почва да ми се повдига направо. Какво да кажа просто - каквото и да кажа все ще взема да обидя някой който неискам да обиждам.
Абе защо ме занимават с глупости!?
Писал съм бил блог - всеки полуграмотен компютърен юзер го може егати. Дали завиждат че те немогат и си нямат? Или че не обръщам внимание и за техни блогове ако имат?
Смеел се някой на блога ми - о да понеже ми пука особено много кой какво мисли.
Лелей как мразя въпроса - кога съм щял с нещо ново “да ни зарадваш” - егати! блога затова си има RSS feed. То това обаче е “само за хакери”.
Трудно е.
Не е лесно.
Както казва един колега който много уважавам - “Компютърната грамотност в България е под всякаква критика”, но карай.
Пак добре че не пиша блог за стандартните глупости като музикални изпълнители, разни риалити програми или коли и други такива. Ох боже колко ми е дотегнало от тези глупави теми. Мдааа този месец от началото му май ми се събира около един час разговор за нещо смислено - останалото време - губене на време и обсъждане на глупости които ама въобще не ме интересуват. То това обяснява липсата и на постове тук. За какво да пиша като нищо интересно не ми се е случило? Може да изказвам само радикални мнения относно това как да се ограничи ограниченоста.
Това ме подсеща за най-интересното от тези дни - National Geographic имаха тези дни 24 часов маратон на военна тематика. Показаха Нюрнбергският процес и присъдите от него. Стори ми се доста нелогично да има смъртни присъди. Особено като се знае че главните виновници сами са си отнели живота малко преди това. Тази мярка макар да е сурова е все едно човек да гаси огъня с бензин. Според мен по практично би било да им се беше наложило тежък тъмничен режим и живота им да се пази на всяка цена. Глупаво е да се отърват толкова леко без да преживеят и те достатъчно мъки както всички по време на втората голяма война.
Спомням си един епизод от сериал. Май беше “До краен предел”.
Там бяха изобретили специално устройство с което караха виновният да преживее в мозъка си, за време от порядъка на 20мин, целият си живот в затвора, със всякаквите възможности в него. Според мен може би това е най хуманният начин за присъда за каквото и да е било тежко престъпление. Проблема е че трябва да се разработи и засега както всички устройства за които съжалявам - все още не е произведено. Дано да е възможно. Е разбира се с лимитираната представа на повечето хора, нямаше да има и коли де, ама има надежда че ще се намери човек който да измисли нещо по въпроса.
Ето защо обичам да блогвам. От къде тръгнах та къде стигнах. Колко хубаво е човек да мисли по различни от популярните теми.