Опазване на околната среда
От известно време се замислям относно въпросите за опазването на околната среда и смисълът от тях. Посредством логично мислене и сравнение с други познати на нас планети стигнах до изумителни заключения.
От опазване на околната среда смисъл особен няма - просто се забавя неизбежното. Неизбежното е именно това че земята ни се променя постоянно към къде по негостоприемно място. Факт е че нашата планета е много болна. Но не от замърсяването което сме причинили последните столетия, ами от самият факт че съществуваме.
Като се замислиме цялото ни съществувание е един паразитизъм изграден по случайност.
1. Намираме се на точното място така че слънцето да ни огрява най-благоприятно за нас.
2. Имаме си луна която поддържа градуса ни на наклон на орбитата на планетата ни, и така спомага за равномерното разпределение на слънчевите лъчи и за образуването на сезони - иначе щяхме да имаме две полукълба - изпепелено от слънцето, и такова което е замръзнало и тъне в вечна зима. Допълнително се вярва че луната ни е дала началният тласък за стабилното завъртане на земята около оста си. Така че без нея щяхме да имаме също така още половината от земята на студено, а другата във вечен ден.
3. Ако земята не се въртеше и луната не ни пазеше щяхме да загубиме голяма част от атмосферата си.
И като сметна всичко това и се замисля каква случайност е било това заключавам че земята е болна от нас. Както ние караме грип и други болести - така и тя в момента кара болеста “хора”, а целта на опазването на околната среда е като целта на всеки микроб - дръж организма колкото се може повече болен - начинание което обикновенно или води до смърт на организма или до излекуване от микробите и тяхната смърт.
Колкото и да се опитваме да го отречеме това можеби е истината. Все пак къде къде по големи умове са стигнали до тези теорий които изредих.
Е чувствате ли се значими сега колеги микроби?
Leave a Reply