Как светът би станал едно по хубаво място
Вдъхнови ме постът До пушачите в Личен блог на Богомил “Бого” Шопов. Там Богомил изказва много правилно и добре аргументирано своето мнение. Аз обаче като по -голям максималист и човек който обича да се стреми към перфектното ще откарам нещата доста по далеч. Имам предвид че не само пушенето е проблема на сегашните консуматори на въздух с различен състав. Определено те са стъпка в еволюцията и това е правилният път за колонизиране на други планети където няма кислород а по странни атмосфери, така че ето приложение за тях. Обаче за другите подобни трябва да бъде направено нещо друго.
Смятам че човек доста се е обкръжил с техника около себе си, та може би най-логично би било имплантирането на такава и инсталирането на чип контролиращ поведението. Доста хора много се учудват - особено мой колеги - като им кажа че бих желал такива импланти - примерно безжичен интернет и телефон - вместо да си нося GSM-а и да ми пълни джобовете. А пък един чип за модифициране на поведението би бил много полезен за оправяне с пушачи и със други които минават под знаменателя - идиоти. Така просто няма да ги има. Пък и комбинираната мощ на всички мозъци ако са свързани с такъв интерфейс би била неограничена. Е вярно още не е измислен такъв чип ама все пак щеше да е много хубаво. Други импланти също са добре дошли, но да са директно свързани по биологичен начин (като при Боргите).
За жалост обаче хората не са дорасли за тези идеи по принцип. Впускат се в коментари на лимитираната ни към момента технология, без да разбират че хората и ние сме като машините - само че нещата се регулират чрез стимулиране на различни нервни импулси, и чрез различни хормони, жлези и тн. Жалко че към сегашната технология е невъзможно това…..
Или можеби е? Е поне всичко това без модификатора на поведение.
И всички тези технологии с които сме се обкръжили - мини лаптопи с интернет по GPRS или WIFI, Bluetooth слушалки и мобилни телефони, GPS проследяващи устройства и други - са първата стъпка към това за което аз споменавам. Макар и не имплантирани то няма голяма разлика от крайният резултат. Тоест те пак са си с нас и пак ги употребяваме всекидневно - само че сега ни пълнят ръце, джобове и затрудняват подвижността ни (особено като някои трябва да мъкне 5кг. лаптоп всеки ден насам натам).
Leave a Reply