Понякога се чувствам като пътник във времето. Това чувство особено се засилва като посетя Пловдив, и то най-вече заради прекрасните старини, останали още от римско време. Е да ама този път като ходих се почувствах че гледам София преди 15 и повече години. Минавайки покрай главната улица в Пловдив, покрай открития там амфитеатър наблизо, забелязах че има някакво детско тържество. Много хубаво това. Аз просто исках да мина и да се снимам до колоните. Да ама тъкмо да ме снимат и опааааа. Една майка съблече детето си, хвана го под колената и то извърши делото - “напикаване на забележителностите на града”. Отстрани охраната се опита да я спре със всички сили - ръкомахаше и леко подсвирна - но без ефект, а аз останах погнусен и се сетих че преди доста време така беше и у нас. Помня как по паркове и по градинки, че даже и по забележителности миришеше пак на този така характерен за гореспоменатото действие. Е вярно че в подлезите то беше най-добре изразено, ама все пак.
Друго нещо напомнящо ми за едно време е съдът в който продават пицата на парче
Едно време в такива кръгли и по ръба вълнообразни чинийки ядох торта на 6-тия рожден ден. Много странно че само на едно място видях да продават пица в триъгълната формичка за парче, а на всички останали места - кръгла. Пък и да подчертая че тази кръгла чинийка не е точен размер за това парче. Не казвам че на много места се продават такива пици де, нито че за първи път го виждам. Просто сега обърнах внимание.
Впечатлих се и от избора на цветова схема с която ходят жените. Крещящо зелено, лилаво или червено за обувки или дрехи май не са особена рядкост. Дали всички не са далтонисти? (:
Нещо много хубаво което видях е че там обаче, жените изглеждат естествено. Какво имам предвид? Ами имаше определено някои които бяха нацапотени до МАКС, ама те са от съседните селца и градове предимно. Тези които бяха от града бяха не толкова мършави, и по малко гримирани. Та така да обобща - за всички невзети и свободни - там има жени всеки размер и по всеки вкус.
Малко е странен факта как се обличат Пловдивчани. За да се познае един че е хардкор Пловдивчанин то трябва да е с анцуг. Е аз така ходя до магазина понякога де, който е на 20метра от нас, а те на разходка по главната улица. Така ако изляза по Витошка сигурно ще ме замерят с яйца отнякъде (:
Странно е също така че всички които не са с анцузи пазаруват от по специализирани магазини - магазини за дрехи втора употреба. Тези магазини явно доста голяма работа имат защото попаднах на един толкова лъскав, и на толкова добро място, че магазин от луксозните в София, би му завидял. Сега си обяснявам защо Пловдивчаните без анцузи са толкова добре облечени, даже по добре от повечето хора от София. Някой ден като направят дрехи в които да мога да се побера, от тези магазини за втора ръка - бих отишъл и аз да си взема.

Беше топъл и слънчев летен ден. Нямаше и една сенчица из целият двор на блока ми. Аз седях от страни, близо до стълбищата за към магазинчето и бях седнал на някакво паянтово дървено столче. Срещу мен по баира на двора бяха наредени амфитеатрално, много от същите столчета, на които имаше хора които не познавах и бяха забулени в мъгла и бяха без лица. Наляво, надолу по стълбите към магазинчето видях пак продавача да си пуши цигарата отвън и да обсъжда с някой събирането защо е и че щяло да има финал на формула 1 и (или) мач. Множеството хора без лица, бяха насочени да гледат точно срещу там където живея - надолу по баира на двора. Там видях приятелката ми как отваряше прозореца и правеше нещо но изчезна след секунда. Вгледах се по съредоточено в хората и разпознах на първият ред баща ми и един негов приятел (и двамата не са сред живите от определено време). Те се караха за нещо. Отидох при тях и им обясних че всичко е ясно предварително и че е нагласено. Те се съгласиха и седнах между тях да гледам и аз.
Изведнъж всичко стана черно.
Опитах се да дишам - не ставаше.
Опитах се да се помръдна - също нестана.
Опитах се да викам - звук не излизаше.
Ставаше ми по студено и по студено.
Паникиосах се и се опитах да избягам…
Чувствах се тотално извън моето тяло. Все едно бях умрял. Всичко беше черно и все едно бях в една черупка която ограничава движението ми.
След малко всичко изведнъж почна да се оправя. Леко полека всичко започна да фейдва към нормално - Проблясваше светлина, почнах да чувам звуци, спрях да се задушавам и почнах да си чувствам как бие сърцето ми. Малко помалко започнах да чувствам че имам контрол над тялото си отново и се събудих.
Какво ли беше всичко това? Сън, но кой ли знае? Дали не ми беше паднало кръвното налягане до критично ниво? Можеби? Дали не получих инфаркт? Едва ли! Или това е сигнал или предопреждение за нещо?
“Remember Thou Art Mortal”

Като всеки човек които не му пука как сайта му ще се вижда в гадните търсачки и аз викам да пусна съвети за това как да излизаме по напред.

1. Пуснете съвети как да излизате по напред в търсачките - дори да са глупости които ги пише в изискванията за качествен контент на определени такива. Формулата на успеха е статия със следният формат - 5 + arg1 + arg2. Където 5 е броя на нещата които ще изброите по даден проблем, arg1 е в случая темата - SEO, а arg2 е възможното решение за което ще пишете.
2. Спазвайте изискванията за качествен контент.

3. Да е за юзерите - демек да има мета ключови думи, мета дескрипция и да се валидира като валиден и стриктен HTML - не че някой юзер ще забележи, ама нали знаете ботовете….

4. Избягвайте да ползвате SEO съвети и викайте неволята. - неволята винаги помага особено с най-голямата търсачка.

5. Ако можете да преебете възможно най-много хора да сложат линк към вас ама вие към тях не - най добре. Ама трябва да е на аванта - щото ако си плащате……..

Ако изпълните всичко това горе ви гарантирам че ще (изкукате и ще сте най-доброто SEO) получите предна позиция в търсачките.

Винаги съм си мислил, че бъдещето може да е нещо като в “Стар Трек” - една обединена земя, без конфликти, без граници, без болести и беднотия. Без религиозни конфликти, без злоба и материализъм, и всичко това споменато ми се вижда такава голяма отживелица която умира и всичко ще бъде наред.

За жалост май това няма да стане някога скоро, особено гледайки как още една държава се създава пред очите ми. Говоря за Косово и наскоро признатата от нас, негова независимост. Много ми е чудно защо вместо хората да се делиме по различни признаци, не вземеме да се съюзяваме. Все пак на ниво ДНК сме различни можеби дори под 2%. На кого му са нужни граници? Защо хората толкова се палят от коя страна на въображаема линия ще са? Защо хората убиват хора, с различно мислене относно първоначалото? Защо никои не желае да сподели това което може да допринесе или това което притежава с другия? Все пак несме ли всички тук замалко. Защо трябва да го прекараме това в мъки и злоба.

Неможе ли всички да си живееме мирно и тихичко и да си помагаме взаимно като хора.

Рядко се случва тук да се видят хвалби. Сега като се замисля дали и въобще има такива тук незнам, но сега трябва да похваля заслужено Online Direct. Та вчера след обяд ми се случи така че да ми спре интернета. Позвъних на съпорта на Online Direct и много се учудих. Отговори автоматична централа с възможност да си избера какво точно искам да направя след като съм позвънил на техният телефон. Почувствах се много глупаво понеже телефона ми, не поддържа това нещо въпреки че е с копчета. Изненадата дойде след това като ми съобщиха като опция че ако не избера нищо до 30 секунди - ще ме пратят директно на поддръжката - точно където исках да се обадя.

Много ми хареса това! За първи път толкова професионална имплементация забелязвам в интернет доставчик. Пък и са помислили за такива хора като мен които си ползват телефоните от едно време. Другото което ме учуди беше колко любезен беше техника който ми отговори. Лелей тея хора знаят как да задържат и привличат клиенти. Та след кратко интервю относно проблема ми, техника обеща че ще изпрати човек да погледне къде може да е проблема. И наистина! Интернета ми беше възстановен за нула време! И също така е много яко вече станалото за тях патент обаждане на GSM-а ми който им бях дал за връзка за да ми кажат че вече имам интернет. Сега като гледам техният сайт май точно вчера - 2008-3-10 са пуснали този кол център и то с два нови безплатни 0800 номера. Пък аз се обадих на старите им номера и пак работеха! УАУ! Това ако беше някой обикновен доставчик сигурно щеше да ги е спрял и щеше да трябва да ходя до офиса им за да им кажа че нямам интернет. А и още нещо! Те добавят актуална информация за услугите които предлагат в сайта си! УАААУ! Ех май много почнах да се въодушевявам и много да хваля, а така небива.

Всичко това много ме обнадеждава за бъдещето на услугите у нас. Дано бизнесът се поучи от този пример за това как трябва да се предоставят услугите, и да видиме такова развитие и в други области.