Сайт / Блог на Георги Боцев » Site / Blog of Georgi Botzev

Поредните тъпаци вчера в “Пикадили” в Сити Центъра….
Незнаят как се работи с кредитни карти баси! Нестига всичко това, ами и като терминала изкара само една бележка те искаха да не ми дадат на мен а аз да им я оставя. Защо ли не го направих??? Лелей как щях да ги вкарам навътре с едно пазаруване там! Ама пък и те! Гамени! Пускат транзакция с картата ми, диктуват и номера по телефона на кой знае кой! И не ми дават да видя бележката! Защо ми трябваше да си отварям устата и да им казвам че отдолу това което пише (Denied), означава че транзакцията не е сполучлива!
Проклет да съм с моята честност! Тея не заслужаваха! Особено както се отнесоха с мен като с луд понеже си искам бележката! И ме караха да чакам! Баси!
СТИГА ВЕЧЕ КРЕТЕНИ БЪДЕТЕ БРЕ ХОРА!
За пореден път обяснявам и преподавам курсове по английски относно това което пише на бележките! АМАН!
Вече няма да казвам като така стане баси! Да ви е навътре! Така или иначе явно често се случва та като имате бележка с неодобрена транзакция поради вашата некадърност, поне ще си я платите от джоба, токувиж някога сте се научили.

Винаги съм си мислел че щеше да е яко да има ад. Попаднах съвсем случайно и без да искам на един сайт в който може да го организираш - тоест да пратиш различните хора които мразиш по разничните кръгове на ада. е построих моят ад и той изглежда много яко. То той малко не се вижда заради цветовете и формата на сайта ми ама все пак. Заради личната ми политика, немога да дам линка от който генерирах това.

Понякога се чувствам като пътник във времето. Това чувство особено се засилва като посетя Пловдив, и то най-вече заради прекрасните старини, останали още от римско време. Е да ама този път като ходих се почувствах че гледам София преди 15 и повече години. Минавайки покрай главната улица в Пловдив, покрай открития там амфитеатър наблизо, забелязах че има някакво детско тържество. Много хубаво това. Аз просто исках да мина и да се снимам до колоните. Да ама тъкмо да ме снимат и опааааа. Една майка съблече детето си, хвана го под колената и то извърши делото - “напикаване на забележителностите на града”. Отстрани охраната се опита да я спре със всички сили - ръкомахаше и леко подсвирна - но без ефект, а аз останах погнусен и се сетих че преди доста време така беше и у нас. Помня как по паркове и по градинки, че даже и по забележителности миришеше пак на този така характерен за гореспоменатото действие. Е вярно че в подлезите то беше най-добре изразено, ама все пак.
Друго нещо напомнящо ми за едно време е съдът в който продават пицата на парче
Едно време в такива кръгли и по ръба вълнообразни чинийки ядох торта на 6-тия рожден ден. Много странно че само на едно място видях да продават пица в триъгълната формичка за парче, а на всички останали места - кръгла. Пък и да подчертая че тази кръгла чинийка не е точен размер за това парче. Не казвам че на много места се продават такива пици де, нито че за първи път го виждам. Просто сега обърнах внимание.
Впечатлих се и от избора на цветова схема с която ходят жените. Крещящо зелено, лилаво или червено за обувки или дрехи май не са особена рядкост. Дали всички не са далтонисти? (:
Нещо много хубаво което видях е че там обаче, жените изглеждат естествено. Какво имам предвид? Ами имаше определено някои които бяха нацапотени до МАКС, ама те са от съседните селца и градове предимно. Тези които бяха от града бяха не толкова мършави, и по малко гримирани. Та така да обобща - за всички невзети и свободни - там има жени всеки размер и по всеки вкус.
Малко е странен факта как се обличат Пловдивчани. За да се познае един че е хардкор Пловдивчанин то трябва да е с анцуг. Е аз така ходя до магазина понякога де, който е на 20метра от нас, а те на разходка по главната улица. Така ако изляза по Витошка сигурно ще ме замерят с яйца отнякъде (:
Странно е също така че всички които не са с анцузи пазаруват от по специализирани магазини - магазини за дрехи втора употреба. Тези магазини явно доста голяма работа имат защото попаднах на един толкова лъскав, и на толкова добро място, че магазин от луксозните в София, би му завидял. Сега си обяснявам защо Пловдивчаните без анцузи са толкова добре облечени, даже по добре от повечето хора от София. Някой ден като направят дрехи в които да мога да се побера, от тези магазини за втора ръка - бих отишъл и аз да си взема.

Беше топъл и слънчев летен ден. Нямаше и една сенчица из целият двор на блока ми. Аз седях от страни, близо до стълбищата за към магазинчето и бях седнал на някакво паянтово дървено столче. Срещу мен по баира на двора бяха наредени амфитеатрално, много от същите столчета, на които имаше хора които не познавах и бяха забулени в мъгла и бяха без лица. Наляво, надолу по стълбите към магазинчето видях пак продавача да си пуши цигарата отвън и да обсъжда с някой събирането защо е и че щяло да има финал на формула 1 и (или) мач. Множеството хора без лица, бяха насочени да гледат точно срещу там където живея - надолу по баира на двора. Там видях приятелката ми как отваряше прозореца и правеше нещо но изчезна след секунда. Вгледах се по съредоточено в хората и разпознах на първият ред баща ми и един негов приятел (и двамата не са сред живите от определено време). Те се караха за нещо. Отидох при тях и им обясних че всичко е ясно предварително и че е нагласено. Те се съгласиха и седнах между тях да гледам и аз.
Изведнъж всичко стана черно.
Опитах се да дишам - не ставаше.
Опитах се да се помръдна - също нестана.
Опитах се да викам - звук не излизаше.
Ставаше ми по студено и по студено.
Паникиосах се и се опитах да избягам…
Чувствах се тотално извън моето тяло. Все едно бях умрял. Всичко беше черно и все едно бях в една черупка която ограничава движението ми.
След малко всичко изведнъж почна да се оправя. Леко полека всичко започна да фейдва към нормално - Проблясваше светлина, почнах да чувам звуци, спрях да се задушавам и почнах да си чувствам как бие сърцето ми. Малко помалко започнах да чувствам че имам контрол над тялото си отново и се събудих.
Какво ли беше всичко това? Сън, но кой ли знае? Дали не ми беше паднало кръвното налягане до критично ниво? Можеби? Дали не получих инфаркт? Едва ли! Или това е сигнал или предопреждение за нещо?
“Remember Thou Art Mortal”

Като всеки човек които не му пука как сайта му ще се вижда в гадните търсачки и аз викам да пусна съвети за това как да излизаме по напред.

1. Пуснете съвети как да излизате по напред в търсачките - дори да са глупости които ги пише в изискванията за качествен контент на определени такива. Формулата на успеха е статия със следният формат - 5 + arg1 + arg2. Където 5 е броя на нещата които ще изброите по даден проблем, arg1 е в случая темата - SEO, а arg2 е възможното решение за което ще пишете.
2. Спазвайте изискванията за качествен контент.

3. Да е за юзерите - демек да има мета ключови думи, мета дескрипция и да се валидира като валиден и стриктен HTML - не че някой юзер ще забележи, ама нали знаете ботовете….

4. Избягвайте да ползвате SEO съвети и викайте неволята. - неволята винаги помага особено с най-голямата търсачка.

5. Ако можете да преебете възможно най-много хора да сложат линк към вас ама вие към тях не - най добре. Ама трябва да е на аванта - щото ако си плащате……..

Ако изпълните всичко това горе ви гарантирам че ще (изкукате и ще сте най-доброто SEO) получите предна позиция в търсачките.