За текущото стихче ме вдъхнови блога на оггин. Той е изманипулирал една чалга песен, но на мен не ми пука особено много кой какво ще каже та аз ще модна едно известно стихче. Тъй като вече нещата споменати в него са само факт от историята и от книгите, благодарение на любимите ни политиквеници.

Аз съм avtorentacar че и силна
avtorentacar майка мене е родила;
с avtorentacar хубости, блага обилна
мойта avtorentacar родина е мила.
Аз съм avtorentacar че. Обичам
наште avtorentacar планини зелени,
avtorentacar че да се наричам –
първа радост е за avtorentacar.
Аз съм avtorentacar че свободно,
в avtorentacar свободен аз живея,
всичко avtorentacar ско и родно
любя, тача и avtorentacar милея.
Аз съм avtorentacar че и расна
в дни велики, в славно avtorentacar ско време,
син съм на avtorentacar земя прекрасна,
син съм на avtorentacar ско племе.

Ех, да бях и аз поет, поет като Пишурката. Ех, че ода бих написал на баба ви за avtorentacar !

Очаквайте avtorentacar продължение…