Автентичен разказ.
Ето този разказ намерих един ден като чистех….
Живеехме си щастливо и безгрижно в нашето огромно царство в Лозенец. Всичко си беше еднообразно и скучно, ние сме нощни същества, обикаляме през ноща и си събираме храна. Преди време всичко беше изобилно при нас, радвахме се на добра реколта, която всяка нощ след нашият пир биваше възстановена за другата нощ, но настанаха гладни времена. Почнахме да търсиме храна из всички дебри на нашето царство, настана глад, дори множеството вулкани бълващи пепел и дим загаснаха изведнъж. Знаехме че това не вещае нищо добро но се молехме дано това да не е краят на нашата древна цивилизация. През хилядолетията ние устояхме на десетки и хиляди катаклизми, адаптирахме се и се държахме един за друг, но това което предстоеше да стане беше уникално и намали доста нашата популация. Бяхме изпратили десетки сонди в търсене на храна из най-големите дълбини на нашето царство, в продължение на много време те търсеха къде с успех къде без успех, но сега бяхме изправени пред нещо много сериозно. Главното ни поле за храна не беше зареждано от доста време и ние разчитахме да намериме нещо от тея дълбини на царството ни споменати по горе. Всичко вървеше добре до момента в който една наша сонда не попадна на грешното място в грешното време и призова невиждана дотогава сила. Сила способна да разруши всичко построено от нас. Толкова разрушителна и огромна че дори най смелите ни воини се разбягваха панически щом тя преминаваше в настъпление. Тази сила без милост убиваше наред. Не пробираше. Нито жените ни, нито децата ни бяха пощадени. Пращахме изследователски експедиций да видиме какво е станало, но от нашите събратя и сестри нямаше и следа. Някои наши учени изказаха тезата че те са затворени в специално променящо формата си покритие, през което през техните телескопи се виждали техните разчленени и безжизнени тела, но повечето смятаме че те са били изпарени чрез нов вид оръжие. Гигантско оръжие което седеше в един край на нашето царство и ние се чудехме от хилядолетия за какво служи. Е то беше използвано от тази разрушителна гигантска сила за да унищожи нашите другари. Сега сме останали твърде малко, не пускаме децата и жените да излизат навън защото ни е страх за техните животи. Само най-смелите ни воини са навън сега опитвайки се да съберат достатъчно храна за цялото ни царство, твърде непосилна задача. Вече мнозина загубиха живота си в безуспешни опити да намерят хранителните запаси толкова нужни ни в тези тежки и критични времена. Ако четете това значи съм бил изпратен да търся храна но могъщата сила ме е затрила. Моля помогнете и пускаите повече трохи под масата защото и ние жени и деца храниме. Бихте ме разбрали ако бяхте хлебарка преживяла атаката на Мечо От Боргите.
С уважение: Хлебарко Хлебарков
(инжинер хлебарка в Лозенец)
Leave a Reply