Сайт и Блог на Георги Боцев » Site and Blog of Georgi Botzev

Леле колко е яко това мини лаптопче.
Пък и как може да се нагласи по вкус на потребителя само - логично нали е с линукс.
Чувам писъка на неграмотните - “аууу конзолааа!” - да де ама всичко е прикрито толкова добре че дори някой хора се заблуждават че е под уиндоус.
Та какво му причиних на това мъниче в миговете ни заедно……
Първо да кажа че съм се ръководил изцяло от гидове написани из нета и не се сещам точно откъде ги взех, но ще дам принципно насочващи линкове.
Първото нещо беше инсталиране на кирилица. Поста в блога на oggin.net много хубаво е описал цялата процедура. Даже там има файловете за теглене. Проблема е че в БДС подредбата има проблем с буквата “Ц”. Има малко ц но не и главно Ц. Е в последствие - доста късно но все пак - го поправих.Ето моят вариант за БДС кирилиза за ЕЕЕ ПЦ.
Сложих също така и Beryl (за да тръгне всичко това трябва да се инсталира малък пакет който позволява да се пусне лаптопчето в пълен десктоп режим - който е просто КДЕ) чрез този гид за инсталиране на берил на еее пц.
Вярно на 512мб рам - не върви никак добре - ама за да се хвали човек пред хората - става.
Поради съвкупност от обстоятелства си смених GSM-а с такъв който има блутут. Веднага проучих всички възможности за да го използвам на 100% и го вързах чрез един обикновен блутут донгъл за 10лв - точно както го пише в този гид за свързване към интернет чрез блутут и мобилен телефон
Да подчертая че опитах с графичният пакет който го има там - но не сработи. Ръчно обаче както е дадено в първият пост - всичко работи на 6.
Последното засега което направих е да преаранжирам менюто в простият режим на работа. Аз го направих по трудният начин - редактиране ръчно на simpleui.rc - и направих всичко да ми е на кирилица - ето как изглежда, но има и по лесен начин за редактиране на менюто на EEE PC, но не съм го пробвал лично и немога да гарантирам за него.

Защо само един или двама трябва да знаят дадена информация?
Защо никой не я предава по някакъв начин на друг който не я знае?
Много просто! Ползва се интерналният паметен капацитет на биоголичната единица! Понеже трябва да ни е гадно на всички и понеже има хора които си нямат работа освен да помнят ненужна освен в специални случаи информация. Цялата еволюция на земята и всичките нововъведения са подчинени засега само на този недостатък. Защо човек трябва да пита постоянно за определена информация, ако неиска да изобретява колелото наново? Колко е по лесно да се записва на листче! Ще ми се всички да знаеха за това революционно и епохално откритие - хартията. Пък дано някой ден се сетят че компютрите са създадени като заместител на хартията. Вярно това ме прави доста зависим - но за това имам резервни копия. Вярно така не е удобно, но не е и естествено човек да си пълни мозъка с глупости. Примери:
Какво ми е ИП адресчето - една команда в конзола и го знам вече кое е.
Къде беше еди какво си - отваряне на един файл и се вижда къде е нещото.
Същата функционалност като отговори на тези въпроси може да се постигне даже с хартия!!!!!
Иначе е толкова глупаво - ами чакай да се сетя - а да моето ип е ***.***.***.*** ………………………
Или примерно голямото ровене за нещото което се търси, вместо да се погледне в индекса където е записано къде е.
Може би хартията е голяма заплаха за хората които работят с нея? Може би чрез хартията и записването, тези хора стават заменими а това не е изгодно? Е сигурно е така, защото до ден днешен гледам на хартиите само драсканици а по файловете - стари информаций и глупости.
Моля ви се хора! Дръжте си документацията в ред! Редовно обновявайте файловете с важна информация, когато е настъпила промяна, а като трябва нещо да се обърне внимание спешно - го пишете на лист хартия и го залепвайте на видно място.

Леле че съм известен с моят блог… Малеееее. Просто ужас.
От толкова “доброжелателност” около мене почва да ми се повдига направо. Какво да кажа просто - каквото и да кажа все ще взема да обидя някой който неискам да обиждам.
Абе защо ме занимават с глупости!?
Писал съм бил блог - всеки полуграмотен компютърен юзер го може егати. Дали завиждат че те немогат и си нямат? Или че не обръщам внимание и за техни блогове ако имат?
Смеел се някой на блога ми - о да понеже ми пука особено много кой какво мисли.
Лелей как мразя въпроса - кога съм щял с нещо ново “да ни зарадваш” - егати! блога затова си има RSS feed. То това обаче е “само за хакери”.
Трудно е.
Не е лесно.
Както казва един колега който много уважавам - “Компютърната грамотност в България е под всякаква критика”, но карай.
Пак добре че не пиша блог за стандартните глупости като музикални изпълнители, разни риалити програми или коли и други такива. Ох боже колко ми е дотегнало от тези глупави теми. Мдааа този месец от началото му май ми се събира около един час разговор за нещо смислено - останалото време - губене на време и обсъждане на глупости които ама въобще не ме интересуват. То това обяснява липсата и на постове тук. За какво да пиша като нищо интересно не ми се е случило? Може да изказвам само радикални мнения относно това как да се ограничи ограниченоста.
Това ме подсеща за най-интересното от тези дни - National Geographic имаха тези дни 24 часов маратон на военна тематика. Показаха Нюрнбергският процес и присъдите от него. Стори ми се доста нелогично да има смъртни присъди. Особено като се знае че главните виновници сами са си отнели живота малко преди това. Тази мярка макар да е сурова е все едно човек да гаси огъня с бензин. Според мен по практично би било да им се беше наложило тежък тъмничен режим и живота им да се пази на всяка цена. Глупаво е да се отърват толкова леко без да преживеят и те достатъчно мъки както всички по време на втората голяма война.
Спомням си един епизод от сериал. Май беше “До краен предел”.
Там бяха изобретили специално устройство с което караха виновният да преживее в мозъка си, за време от порядъка на 20мин, целият си живот в затвора, със всякаквите възможности в него. Според мен може би това е най хуманният начин за присъда за каквото и да е било тежко престъпление. Проблема е че трябва да се разработи и засега както всички устройства за които съжалявам - все още не е произведено. Дано да е възможно. Е разбира се с лимитираната представа на повечето хора, нямаше да има и коли де, ама има надежда че ще се намери човек който да измисли нещо по въпроса.
Ето защо обичам да блогвам. От къде тръгнах та къде стигнах. Колко хубаво е човек да мисли по различни от популярните теми.