Георги Боцев » Georgi Botzev

От много време харесвам филмите от поредицата „Стар Трек“. Гледал съм всеки един от тях, включително всички телевизионни епизоди. Много се надявах да има още филми, които да продължават поредицата.
Преди известно време разбрах че ще излиза нов филм от поредицата, само че няма да я продължи, ами ще я започне. Тъй наречен – прикюел (prequel). Това изобщо не ми хареса, но все пак си мислех че може и да е нещо хубаво и за добро.
Очакванията не ми се оправдаха. Този филм по нищо не прилича на който и да е от другите от поредицата. Отгоре на това този филм прави истински „ребуут“, както хората пишат насам натам. Този филм зачерква всички останали филми излезли до сега, поради това че нарушава времевата нишка на другите. Няма да го разказвам филма – то някой който е гледал предните, ще ме разбере за какво говоря.
Също така трябва да добавя че това е филм за масовият американец – с типичните за тях плоски драмички, но не липсват и малоумни грешки в сценария относно междуличностните отношения.
Абе въобще – зачеркнете всичко което знаете за Стар Трек и гледайте тази боза!

Като говориме за малоумни грешки в сценария, то небива да забравяме за „Ангели и демони“ – доста касов филм, според това което виждам. Жалко че опропастява една хубава книга (*аз не съм я чел ама са ми казвали). Та да кажа, какво аз видях там което беше глупаво.
Първото беше че в големия хадронен колайдър правят голямо количество антиматерия. Това е глупост. Може и да се получи можеби теоритично някакво количество, но то няма как да е голямо, и няма как да бъде стабилизирано за да издържи голямо време.
Второто което не ми хареса е че накрая имаше експлозия на „антиматерията“ в атмосферата. То няма нищо лошо че я имаше де, ама лошото е че освен да разхвърля малко хората и да олющи сградите – друго не направи. Мисля че експлозия на антиматерия дори във вакуум би била унищожителна, пък в атмосферата на земята би довела до запалването и, и избиването на целият живот на земята. Какво да правиш – просто поредният малоумен американски сапун.

И това ако са едни от най-добрите филми за тази година – немога да си представя най-лошите какви ли ще са. Само бих посъветвал – хора то бива филм, ама за нас – „по умните“ (аз мисля че съм на средно ниво поне де :)), трябва и малко реализъм в цялата история. Иначе само ще си викаме – „о божееее“ в салоните и да се чудиме защо сме си дали парите.

Агнешко мирно и питие,
ядки и уиски,
и всякакви други благинки!

И преяжда болгарскому народу и мези его,
на мазни кюфтета!

Хор: Мазни кюфтета! (x 3)

Отдавна ми се пишеше за СЕО, СЕМ и РОИ.
Всички знаем, че в основата е маркетинга за търсачките, или така нареченият СЕМ (Search Engine Marketing). Тази процедура включва в себе си оптимизацията за търсачката – СЕО (Search Engine Optimization), и възвращаемостта от инвестицията (Return On Investment).
Моята позиция е че СЕМ е мръсна работа. Не е морално според мен да се прави всичко възможно на всяка цена. То е същото като да си с проститутка. Плащаш си и имаш. В случая – връзки от по-известни домейни, които ти помагат да се издигнеш до по предна позиция в търсачката. То така всеки може. И за това който купува връзки има по голяма възвращаемост от този който разчита единствено на СЕО.
Но не трябва да обвиняваме горките СЕМ специалисти. Те не са виновни че просто искат да свържат двата края като инвестират в сайтове-проститутки, и така да имат по голяма възвращаемост. Но кой да обвиняваме тогава? Сайтовете-проститутки? Не! И те горките не са виновни, че трябва да се продават за всякакви глупости, независимо колко са в „тяхната област“ и как са отнесени към сайта който рекламира или как са тотално не отнесени. Те просто са принудени да правят така за да припечелят нещо и да си платят хостинга, защото вече всеки ползва АДБЛОК и никой не клика на банерите. Но защо могат да продават връзки след като една известна търсачка си има едно наум в правилата за купените връзки? Може би защото няма достатъчен контрол и санкции. Но не те търсачките не са виновни че са зле написани. Виновни са може би идиотите които са ги измислили.
Да. Кой би измислил толкова малоумен начин на отнасяне на една страница към друга – както действащият в момента – с купени връзки и мръсни трикове.
Според мен всичко трябва да бъде правено ръчно, както отворената директория (Dmoz), не че те не са корумпирани де – то се чу и за тях, ама все пак тяхната система е по добра отколкото разните мазни търсачки които постоянно следят всяко наше действие.

Много интересен феномен е отношението на нашенеца към социалните мрежи.
От скоро реших да се регистрирам и аз в фейсбук, а преди това и в линкедин. Това което забелязвам там обаче е много отчайващо.
За линкедин – повечето хора го смятат за супер сериозно нещо. Там, също така, присъствието на нашите сънародници е нищожно. Повечето хора които сме там, имаме акъл.
За фейсбук – отчайващо е как хората се регистрират там само за да си сложат снимките от сватбата. Все пак там има повече наши сънародници, но не е отбрано обществото, та човек може да попадне и на пълни „радиатори“ там. Също така попълването на информация по която да те намерят е просто почти винаги пропускано от модерният das man в фейсбук.
Да не говориме че това е социалната мрежа където се ползва шльокавица за официален език между нашенците.
Защо ли не пише на Английски? Ами защото не го знае.
Защо ли не пише на Български? Ами защото няма компютърна грамотност и не знае как да превключи.
Слава богу повечето ми свестни познати са си попълнили всичко точно, ама какво остава за другите ми познати?
Например. Помня къде съм работил и къде съм учил. Е да ама не помня имената на бившите ми колеги. Е какво правим тогава?
Не че ми е особено зор де, ама понякога хората много се излагат.

Онзи ден пазарувахме с жената в „Пикадили“ в ситицентъра. Както всеки път, по еднаква последователност – минахме покрай гнусните плодове и зеленчуци, и като специалист по бананите, бидейки притежател, трябваше да селектирам достойни мостри измежду набитите от изпускане по земята банани.
Винаги е било голямо приключение да избера или не изгнили, или не чисто зелени. Работата ми допълнително се усложнява от постоянното им подхвърляне от киселяка който ги реди. Така бананите придобиват едни набивания, които по бързо се развалят и почерняват.
Веднъж селектирани, човек трябва да се пребори с гнусната смрад от вечното им пръскане с вода – „че да не се развалят бързо“. Ох тежко е да избираш банани!
Още по тежко е да си героят на този разказ – другарят злобен педераст, който си хареса моята количка с мъчно избраните от мен банани.
Та другарят дърт злобен педераст, който си хареса моята количка – направи точно това. Хареса си моята количка и започна да ми я дърпа. Пък отгоре на това – откъде съм бил сигурен че била моята количка – и той имал банани в нея. Ами сигурен съм защото е на разстояние по малко от 30см от мен. Също така защото аз съм сложил в нея току-що банани. Тези които избрах бяха по зрели и със сигурност нямаше да свършат работа на другаря дърт злобен педераст, поради мекостта им, и невъзможността да си ги завре в гъза.
Накрая като успя да си намери количката, другаря дърт злобен педераст дори не се извини за неудобството, дори не схвана че исках да го обидя, като му казах че му трябват „курсове по ориентиране“ със жеста във въздуха за „завиването на крушките“.