Тези дни имах нервите да участвам в уикенд тийм билдинг на моята фирма в хотел “Флоримонт”.
Реших да споделя случилото се, защото в нашата страна има прекалено много хора/заведения и учреждения, които не си вършат добре работата, и все пак си получават заплатите и никой не ги санкционира.
При пристигането ни в хотела, бяхме посрещнати доста студено, дали беше заради фактът че имаше настаняваща се група от сигурно десет човека, или поради фактът че служителката на рецепцията не разбираше добре Български език, немога да кажа.
Също така не успяха да намерят мен, в списъка пратен от организаторите, а успяха да намерят придружителят ми. Това нека го отдадем на печатна грешка, но вместо да трябваше аз да издирвам контакт който да ми помогне за да ме настанят, мисля че беше нормално, те да бяха потърсили организаторите, които да разяснят въпроса. И така след като се обадих и през посредник уредих организатора да се обади, трябваше да послушам как звъни телефона на рецепцията в продължение на сигурно десет минути, без да има кой да отговори, защото служителката беше твърде заета да преписва лични карти на групата спомената по-горе.
Когато накрая не ми издържаха нервите, а и като видях че дойде нейна колежка, попитах най-после дали ще ме настанят, защото очевидно вече бяха говорили с организатора, но не ме бяха повикали – въпреки че бях на 3метра от рецепцията, та тогава служителите благоволиха да ме настанят. …След чакане 20 минути…
Хубаво си казах аз, тръгнах да търся стаята с придружителя ми и влязохме щастливи че сме преминали през голямото премеждие вече.
Колко бяхме сгрешили само.
То премеждието тепърва започваше.
Това можеби е първият хотел който ме настанява в такава живописна стая.
Влязохме и какво да видиме – няма чаршафи, всичко на леглото е на топка нагънато. В банята има пепелник с цигари в мивката, а на лирата – мръсни гащи (женски).
Успях да повдигна с два пръста слушалката на телефона и звъннах на рецепцията.
След като обясних случая, ме настаниха в друга стая, като дори и ми “помогнаха за багажа” до нея. Там всичко изгледаше добре и пиколото с облекчена въздишка, че стаята минава нашата инспекция, се оттегли, а ние почнахме да се настаняваме.
Първото нещо което забелязах и погледнах беше мини-барът.
Имаше детайлен списък, а също така и неща изкарани извън него в една кошничка. Та от този списък липсваха неща физически. Пишеше че има шоколади, а нямаше. Имаше само някакви напитки. Предположих че накрая ще искат да си платиме и за неналичните шоколади, и то и почти така стана, само че едно е да искаш, а друго е да е някой луд да им го плати.
Та след това отидохме на ол инклузив обядът.
Положението беше живописно.
Минералната вода имаше вкус на вода от казанчето, натуралният сок от портокал имаше вкус на вода с нещо жълто в нея, а сокът от грейфрут, от който аз пиех постоянно имаше неопределен вкус. То аз едва накрая разбрах че е грейфрут, а по принцип доста го мразя, но това беше единственият сок който имаше вкус. Другите неща – нещата за ядене, бяха малко трудно да се наяде човек с тях. Всичко готвено изглеждаше да е готвено не само един път. Безопасни изглеждаха само картофите и пресните зеленчуци. Еми то това и само успях да ям горе-долу. За първата вечеря имаше промоция – тя съдържаше кебапчета и кюфтета, който странно защо ги пазеха и бяха само със “предварителна заявка” – демек извън блок масата.
Плюс това първата вечеря беше в “механата”. Долнопробно мазе в което се леят народни танци и чалга.
На следващият ден на обяд имаше пак някакви глупости, а за вечеря имаше нещата от обяд! Колко изненадващо. Единственото хубаво беше че имаше майстор на суши, но само със сварена риба, а постните сушита бяха леко странни. Например както има суши с сирене фета, то беше с краве сирене и беше отвратително. Сушито със авокадо беше обаче доста добро.
Та за този втори ден ние станахме по-късно за да отидем на така нареченият “брънч” с кроасани, соленки и напитки.
Ако не бяхме вдигнали скандал – нямаше да получиме нищо. Също така ни излъгаха последният ден че не ни се полага брънч, а в техният уеб сайт пише друго.
Флоримонт също така е единственото място където човек ако си поръча сандвич в лоби барът, може да чака от 30мин. до 1час.
Толкова им отне поне и двата пъти в който поръчвах.
Също така този лоби бар, трябва незабавно да си платиш сметката, когато ти донесат нещата. Защото се приема че си нагъл крадец, който би ги вкарал в 2-3 лева разход за едната кола и едната вода.
Флоримонт също така е единственият хотел в който се чисти след десетина подканвания, и то в късният следобяд, когато е удобно на чистачката. Нищо че е четири звезди, то трябва да се спи на мръсни чаршафи. Пък като мине чистачката, то някак спира ключ картата за вратата която са ти дали да работи. Тогава трябва да отиде човек до рецепцията, където бива обвинен че е държал картата близо до мобилен телефон, и че то така ставало…..дори и да си бил без мобилните си телефони и да си бил в техният спа център през това време.
Спа центърът им принципно сигурно е хубаво място, но не и когато е пълно в тихата стая със шумни македонци, обсъждащи в кое село покрай тях, какви шиптери били живели. Абе тея македонци са големи расисти. Ужас.
Та този приятен спа хотел наречен “Флоримонт” е единственото място където стаята за деца е по-малка от 10кв.метра. То няма място за топка, или за тичане. Затова децата редовно тичат по коридорите и по етажите и вдигат прилично количество шум. Точно каквото е нужно за спа хотел, за да може човек да си отпочине.
За почивката също така допринася и строежа отсреща. Там цял ден се кове нещо и се чува комуникацията на работниците. Също така ако не си пуснал и двете пердета, имаш уникалната възможност да те гледа циганин работник – по потник, как извършваш действието почивка, следобеден сън или как се разхождаш по гащи – щото все пак трябва да ти е удобно.
Също така в този хотел цари приятелска обстановка – никога няма да се обърнат очтиво към теб – винаги на “ТИ” или на “БЕ” се говори. То дори и македонците в хотела почнаха да недоволстват по едно време.
Единственото хубаво нещо в хотела беше масажът. То незная аз още дали за мен беше добре де, че съм със смесени чувства, но на жената и хареса много, а тя е била на стотици различни масажисти и спа центрове, та сигурно има право. За мен е странно да ме пипа човек. Направо си е гнусно де, ама още няма чак толкова съвършенни роботи. Явно трябва да се огранича до масажните столове.
А друго хубаво нещо е че можеше да се заяви че човек ще си тръгне чак към 17ч. вместо в 12ч. и то безплатно.
През престоя ми бях и накаран да посетя чалгаджийницата известна като “Най-клуб”. То е виновна жената за това де. Слава богу до 0ч. пускаха само хубава музика. След това нещата отекоха и написах на жената да се евакуираме, защото друг вид комуникация не беше възможна. Та видимо раздразнен и със заглъхнали уши се отървах при първата проява на чалгията.
И въпреки че през целият ми престой, ядох на вид безопасни неща, то неможах да се размина със разстройството на последният ден.
Бях много издразнен и от фактът че нестигаше унижението от скапаната гривна(“The Bracelet Of Shame” – както я нарекох) която искаха да носим, заради ол инклузив часта, но и фактът че при всяко влизане те питаха от коя стая си и те отбелязваха че си влязъл. Не ми се тестваше да пробвам какво ще стане ако тръгна да влизам втори път.
Друго което забелязах е че хората които искаха алкохол, трябваше да се наредят на доста сериозни опашки и заради някакви разредени бири, трябваше да чакат супер много. Добре че не консумирам такива неща.
Та това е моето преживяване в хотела с 4 звезди и ол инклузив.
